Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2006 15:33 - Стратегия за повишаване и оптимизиране на мобилността на работната сила в Пловдивска област - Констативна част.
Автор: auptssipd Категория: Регионални   
Прочетен: 4945 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.11.2006 15:42


УВОД

 

Живият труд организира и осъществява производството. В този смисъл трудът е основа на човешкото общество, условие за неговото възникване, съществуване и развитие.

Трудът е целесъобразна човешка дейност, чрез която се задоволяват потребностите на обществото. Като многостранно и сложно явление трудът може да се разглежда в различни аспекти, а именно: икономически, физически, физиологичен, социален и социалнопсихологически. Независимо от неговата битност на разглеждане, той е тясно свързан с човека и в тази връзка с възпроизводството на населението. Последното е предпоставка за формирането и развитието на човешките ресурси и съвкупната работна сила.

Човешките ресурси се свързват с основните фактори на производството, необходими за осъществяването на всяка трудова дейност. Най-широкото разбиране за човешките ресурси е тяхното отъждествяване с населението. В основата на това становище е факта, че хората, които формират населението на дадена страна могат да участват или да се подготвят за участие в трудова дейност от най-ранна до преклонна възраст. В тесния смисъл на понятието, човешките ресурси се идентифицират с хората, които в даден отрязък от времето имат реална възможност да вземат участие в дадена трудова дейност.

Понятието работна сила се свързва с човека в качеството му на субект на труда. Обикновено при изясняването на същността на това понятие се изхожда от определение, според което “под работна сила или работоспособност ние разбираме сбора от физически и умствени способности, с които разполага организмът, живата личност на един човек, и които той поставя в движение винаги, когато произвежда някакви потребителни стойности”.

Ролята на човешкия фактор в процеса на производството предопределя значимостта и актуалността на работната сила на всеки един етап от общественото развитие.

В съвременните условия на преход икономиката придобива нова структура, неизмеримо по-разнообразна, по-бързо променяща се и по-сложна от старата “икономика на комините”. Преструктурирането на икономиката, от една страна оказва негативно влияние върху заетостта. От друга страна, в новите условия се появяват изисквания за работна сила с квалификация, образование, умения и навици, които позволяват най-рационално да се използват непрекъснато нарастващите потоци от информация като генератор на икономически растеж.

Работната сила е основен ресурс, който предопределя бъдещото икономическо развитие на страната. От потенциала на работната сила зависи постигането на високо жизнено равнище и редуциране на бедността. Очевидно високата степен на заетост създава необходимите жизнени условия за запазване достойнството на обикновените хора, допринася за развитието на реалната демокрация и предопределя възможността за присъединяването ни към Европейското социално-икономическо пространство.

За България са налице оценки за наличие вече на дефицит на квалифицирана работна сила в определени сектори и икономически дейности. В същото време се констатират диспропорции в търсенето и предлагането на работна сила в регионален аспект. За Пловдивска област се очаква тези диспропорции да се задълбочават. Очакванията са породени преди всичко от предстоящите значителни съкращения на работници и служители от предприятията на военно-промишления комплекс. Недопустимо е от една страна в определени райони да има дефицит на квалифицирани работници, а в други, в това число и съседни – безработни квалифицирани работници.

Пълноправното членство на България в Европейския съюз предполага да се следва политиката на Общността по отношение на пазара на труда. Европейският съюз отдава голямо значение на мобилността на работната ръка в процеса на нейното пълноценно използване.

Мобилността на работната сила, като средство за пълноценно използване на човешките ресурси в местната икономика на Пловдивска област е предпоставката за разработването на настоящия проект.

Целта на проекта е разработване на стратегия за повишаване мобилността на работната ръка в Пловдивска област и план за реализацията и.

Разработването на стратегията предполага определени изходни предпоставки, които се отнасят до:

       

    • Характеризиране на състоянието и динамиката на работната сила в Пловдивска област;

       

       

    • Проучване на мобилността на работната сила в Пловдивска област.

       

 

І. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАВНИЩЕТО И ДИНАМИКАТА НА РАБОТНАТА СИЛА В ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2001 – 2005 ГОДИНА

 

1. Въведение

 

Работната сила се разглежда като съвкупност от способности на човека, които могат да се използват в процеса на производство на потребителни стойности.

Като упражнява дадена трудова дейност, човек привежда в действие своите способности за труд. По този начин в процеса на труда потенциалната работна сила на индивида се превръща в реална.

Трудът, трудовият процес, човекът и работната сила колкото и да са различни се разглеждат като неделими понятия .

Работната сила е в основата на трудовия процес. Без нея той не може да се осъществи. Човекът, който я притежава я реализира в конкретния трудов процес. Работната сила не може да се разглежда извън човека. Той е нейният носител.

В статистиката работната сила се дефинира като съвкупност от текущото икономически активно население. Това са лицата на 15 и повече навършени години, които влагат или предлагат труда си при производството на стоки и услуги. При това положение съвкупността на работната сила включва заетите и безработните лица.

В дефинициите на работната сила в отделните страни се наблюдават различия. Така например в Италия тя включва лицата на възрат над 14 години, в Канада – над 15 години, в САЩ – над 16 години, в Швеция – лицата в границите 16-64 г., в Норвегия – 16-74 години [6, с.85].

Ролята, значимостта на работната сила за нормалото функциониране на националното стопанство е предпоставка за нейното изучаване. Изследването на работната сила предполага съответна информация.

 

2. Информационни източници

 

Аналитичният преглед на възможните информационни източници дава основание за извода, че наблюдението на работната сила, на основата на домакинствата има редица предимства в сравнение с останалите източници на информация за заетостта и безработицата.

Сравнителният анализ на данните за безработните от наблюдението на работната сила на НСИ и данните за регистрираните безработни на Агенцията по заетотоста позволява да се очертаят следните характерни особености:

4 Безработни според наблюдението на работната сила са не само лицата, които са регистрирани в бюрата по труда, а и тези, търсещи работа чрез подаване или отговаряне на обяви, установяване на директни контакти с работодатели, търсене на съдействие от роднини и познати, и други.

4 При наблюдението на работната сила възрастовият диапазон, в който лицата се дефинират като безработни е от 15 навършени години до 74 години. За регистрираните в Бюрата по труда безработни долната граница е 16 навършени години, а горната се определя съобразно установената възраст, даваща право на пенсиониране.

4 При наблюдението на работната сила учениците и студентите, които търсят работа и считат, че имат възможност да работят, също се определят като безработни;

4 Данните за безработните лица от наблюдението на работната сила са оценки, от извадково изследване;

4 Методологията на изчисляването на коефициентите на безработица при наблюдението на работната сила на НСИ и Агенцията по заетостта се различава;

4 Данните за регистрираните безработни зависят пряко от промените в законодателството и нормативната уредба.

 

Сравнителният анализ дава възможност да се очертаят и различията между специализираните изследвания на работната сила, провеждани от НСИ. Различията между изследванията на работната сила на базата на наблюдението на предприятията и наблюдението на домакинствата се отнасят преди всичко до:

4 Времето когато се извършва наблюдението. При наблюдението на домакинствата то е календарна седмица, а при наблюденията на предприятията – последния ден на месеца (тримесечието);

4 Обхвата на работещите лица. При наблюдението на предприятията се обхващат лицата, заети в регистрирани предприятия, докато при наблюдението на домакинствата се обхващат всички работещи лица, независимо дали дейността им е официално регистрирана. Последното е източник на информация за всички форми на заетост, включително за самонаетите, неплатените фамилни работници, случайно работещите, работещите на повече от едно работно място.

 

Наблюдението на работната сила на основата на домакинствата е единственият източник на данни, който позволява едновременно и взаимно независимо измерване на заетостта, безработицата и икономическата активност. За разлика от другите изследвания на работната сила на НСИ, при които единица на наблюдение са предприятия, респ. работно място, то тук единица на наблюдение е домакинството, респ. лицата в тях. Този факт дава възможност информацията за икономическата активност на лицата да се обвърже с друга информация за тях, получена от статистиката на домакинствата. Тъй като се събират индивидуални данни за наблюдаваните лица, има възможност за изследване на връзките между различните демографски, социални и икономически характеристики на отделните категории от населението.

Наред с очертаните предимства наблюдението на работната сила, на основата на домакинствата осигурява получаването на международно сравними данни за заетостта и безработицата. Последните са резултат на факта, че дефинициите на основните понятия и методиката на изследването са съобразени с международните препоръки в тази област. Затова при международни изследвания се използват предимно данни от това изследване. Изследването на работната сила, на основата на наблюдението на домакинствата се утвърждава като сериозен източник на информация, съобразен с критериите за качеството на информацията в страните с пазарна икономика. По този начин България е в състояние да извършва пълноценен обмен на информация и да предоставя съпоставими данни на международните статистически организации и издания.

 

Конкретният анализ е реализиран на основата на средногодишни данни от наблюдението на работната сила, провеждано от Националния статистически институт.

 

3. Характеристика на равнището и динамиката на заетостта през периода 2001-2005 година

Заетите лица в националното стопанство на дадена страна са онзи компонент на работната сила, който непосредствено участва в трудовия процес. Това са хората в организацията (предприятието), които със своята квалификация и мотивация за труд имат решаващо значение за осъществяване на трудовия процес на необходимото равнище и за реализация на поставените стопански цели. “Нивото на производството зависи от броя на заетите, работното време, образованието, квалификацията и качеството на оборудването и машините”.

От друга страна участието в трудовия процес е източник на доходи, необходими за задоволяването на потребностите на човека, като биосоциоална система. Доколкото тези доходи са в основата на задоволяването на потребностите, както на заетите лица, така и на членовете на техните семейства, то те са значима предпоставка за възпроизводството на необходимата на националното стопанство работна сила.

Значимостта на заетостта както за икономическото, така и за социалното равнище в дадена страна е присъща за всеки един етап на общественото развитие. Тя не е и не може да бъде константна, защото тя е резултат на краткосрочните и дългосрочните очаквания на предприемачите, за реализиране на определен доход от произведената от тях продукция. Всъщност резултатите от производството могат да предизвикват промяна на последващите очаквания, които в крайна сметка обуславят промяна в заетостта. В този смисъл броят на заетите лица следва да се разглежда като една динамична категория.

Ето защо въпросът за изучаването на заетостта на всеки един етап на развите на пазарното стопанство е изключително актуален.

Броят на заетите лица в икономиката на България през наблюдавания период нараства. От 245.9 хиляди през 2001 г. той нараства на 263 хиляди през 2005 г. Нарастването е с 17.1 хиляди лица или с 7.0 %. В същото време броят на заетите лица в страната нараства с 10.4%

Таблица 1.

 

Заети лица в област Пловдив и страната

през периода 2001 – 2005 година

 

Години

2001

2002

2003

2004

2005

Страната

2698,8

2739,7

2834,0

2922,2

2980,0

Пловдив

245,9

243,2

264,4

272,6

263,0

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: auptssipd
Категория: Регионални
Прочетен: 959159
Постинги: 8
Коментари: 921
Гласове: 63
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930